Правен бюлетин: Втора директива за потребителските кредити - нови правила за потребителското кредитиране
04/11/24
На 18 октомври 2023 г. беше приета Директива 2023/2225 относно договорите за потребителски кредити („Втора ДПК“), която отменя досега действащата Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити („Първа ДПК“). Втора ДПК има за цел да отрази промените в пазара на потребителски кредити, възникнали през последните години, включително нарастващата дигитализация на потребителското кредитиране, осигуряване на по-добра хармонизация сред държавите членки и укрепване на потребителската защита.
Основните промени
Разширен обхват
В обхвата на Втора ДПК попадат потребителски кредити до 100 000 евро (или еквивалентността им в местна валута). За сравнение, Първа ДПК обхващаше само потребителски кредити над 200 евро и до 75 000 евро.
Включват се някои специфични категории потребителско кредитиране, до момента изключени от Първа ДПК:
договори за наем или лизинг с опция за закупуване (например автомобилен лизинг);
кредити, отпуснати без лихва и без никакви други такси;
кредити с краен падеж до 3 месеца и за които се начисляват незначителни по размер такси (тук попадат схемите от типа „купи сега, плати-по-късно“);
овърдрафт кредити с краен падеж до 1 месец;
кредити, отпуснати на потребители чрез платформи за колективно финансиране (crowdfunding) съгласно Регламент (EU) 2020/1503.
Преддоговорна информация
Втора ДПК въвежда изискване преддоговорната информация, предоставяна чрез Стандартния европейски формуляр (СЕФ), да бъде адаптирана спрямо техническите ограничения на някои средства за комуникация (например екраните на мобилните телефони). Самият обем от информация в СЕФ също е леко разширен.
В случаите, когато преддоговорната информация е предоставена по-малко от един ден преди сключването на договора за кредит, кредиторът (или съответно кредитният посредник) е длъжен да изпрати напомняне на потребителя относно неговото законово право на отказ от договора. Напомнянето трябва да бъде направено не по-късно от седем дни от сключване на договора.
Оценка на кредитоспособността
Разширяват се правилата за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя. Оценката за кредитоспособността следва да се основава на данни за финансовото и икономическото положение на потребителя, и то само на такива, които са необходими и пропорционални на естеството, срока, стойността и рисковете на кредита (например, недопустимо е оценката да се основава на здравни данни или информация, получена от социалните мрежи).
Кредит може да бъде отпуснат само в случай на положителна оценка, но се предвиждат и изключения (например при кредити за разходи за здравни услуги или при студентски заеми).
В случай че оценката е базирана на автоматично изчисляване, потребителят има право да получи достатъчно подробно обяснение от кредитора за извършването на оценката, да изложи своята позиция, както и да оспори оценката.
Рекламиране на потребителски кредити
Рекламата на потребителски кредит трябва да включва изрично предупреждението „Внимание! Заемането на пари струва пари.“ или равносилна формулировка.
За сключване на договор за кредит потребителят винаги трябва да е изразил изрично съгласие. Забранява се използването на опции „по подразбиране“ като предварително отметнати полета или други подобни импликации за мълчаливо съгласие.
Забраняват се т.нар. „практики на обвързване“ (tying practices), при които договор за кредит се предлага единствено и само в пакет с други финансови продукти или услуги. Позволени са, обаче т.нар. „пакетни продажби“ (bundling practices), при които договорът за кредит се предлага в пакет с други продукти или услуги, но и самостоятелно.
Въвеждат се забрани относно самото съдържание на рекламата на потребителски кредити. Например, забраняват се реклами, които твърдят, че кредитът ще подобри финансовото положение на потребителя или жизнения му стандарт. В допълнение, държавите членки могат да въведат на национално ниво и други забрани във връзка с рекламирането, например реклами относно бързината или лекотата на отпускане на кредита, гратисни периоди над три месеца, предоставяне на отстъпки, обвързани със сключване на кредит, и др.
Таван на лихвите и разходите по кредита
Държавите членки могат да въведат на национално ниво максимални размери на лихвите, годишните проценти на разходите (ГПР) или общите разходи по кредита, с цел предотвратяване на злоупотребите и прекомерно високите лихви и разходи по кредита. Също така, на национално ниво могат да бъдат въведени забрани или ограничения относно специфични такси, прилагани от кредиторите в съответната държава членка.
Други мерки в интерес на потребителите
Кредиторите трябва да разполагат с процедури и политики за ранно откриване на потребители, изпитващи финансови затруднения, и съответно да насочват такива потребители към независими професионални консултантски услуги в областта на задълженията. За тези услуги ще се дължат само такси в ограничен размер.
Кредиторите следва да предоставят на потребителите разумна отсрочка преди предприемане на мерки за принудително изпълнение, отчитайки индивидуалното положение на потребителя. Мерките за отсрочка може да включват пълно или частично рефинансиране на кредита, удължаване на срока, разсрочване на погасителните вноски, намаляване на лихвите, частично опрощаване и консолидиране на задълженията и др.
Въвеждат се изисквания към дейността на кредиторите и кредитните посредници. Те трябва да действат честно, лоялно, прозрачно и професионално в своята дейност и да отчитат правата и интересите на потребителите. Предвиждат се специални изисквания за познания и компетентност в областта, както и изисквания по отношение на политиките за възнагражденията на кредиторите и кредитните посредници (например, възнаграждението на лицето да не е обвързано с броя на одобрените от него искания за кредит).
Срок за транспониране
Втора ДПК следва да бъде транспонирана от държавите членки до 20 ноември 2025 г., а съответните правила влизат в действие и започват да се прилагат от 20 ноември 2026 г. Това е и датата, на която всички лица, отпускащи потребителски кредити, следва да осигурят съответствие на политиките и дейността си спрямо новите изисквания. Понастоящем България все още не е предприела стъпки за хармонизация на местната уредба спрямо новите изисквания.
Екипът на PwC България следи процеса отблизо и e в готовност да Ви съдейства по всякакви въпроси, свързани с темата.
